Лудост и просветление в Гоа

Чудя се как някой продуцент още не е събрал снимачен екип и не е заминал за Гоа, Индия, за да снима сериал там или реалити шоу, без да си измисля сценарий, мисии и други глупотевини. Един ден на откачалките в Гоа може да развесели и мъртвец и всичко се случва едно към едно, на живо. Въпреки, че е най-малкият индийски щат, Гоа е един от най-известните. Няма да е силно да се каже, че е легендарен. Особено за трансърите и LSD феновете.

В Гоа разбрах какво е да се живее в комуна, как хората стават супер близки за отрицателно време, защото е жега и си през цялото време гол и падат всички предразсъдъци и страхове. Голотата обезоръжава и ти приемаш тялото си, каквото и да е, приемаш и другите, такива каквито са след като гарда на дрехите е свален. И повярвайте ми, колкото печени и отворени да си мислите, че сте, в един момент откритото общуване с чужденците от целия свят, ще ви накара да се почувствате задръстени и затворени. Е, само докато не свикнете с лудостта на гоанското племе и не получите просветление по плажовете на Арабско море.

Гоа е свят на безкрайни пясъчни плажове по брега на морето, тихи палмови горички, гъсти джунгли по хълмовете, смайващи католически катедрали, луксозни курорти и бързите мотори. Сред светлата красота на природата, слънчевите дни и духът на свободата в банановите горички попадаш на малки натурални индийски селца. Между тях са построени или хипер луксозни хотели или къщички със стени от бамбукови платна. Повечето села са супер натурални като при нас с прасетата, кочината, кравинките и димът от огнищата плюс боклука. Гоа си е различна от същинска Индия, все пак португалците са държали колонията чак до 1960 година. Няма да коментирам как се е отразило влиянието им, защото въпреки всичко Гоа си е все така хинди с много португалски и най-вече християнски привкус.

Едно от най-симпатичните села е на север е Арамбол. Намира се в най-малко туристическата част на Гоа и е близо до един от най-красивите плажове на щата – Кери. От едната страна на селото е безкрайната плажна ивица, а от другата са маниакални скали с формата на дворец. Покрай скалите е нареден живописният пазар. Сергиите са като по чудо закрепени на скалите, а по този път се стига до Сладко езеро с лечебна, жълта като слънцето, кал. Тук усещаш силно как слънцето те целува по кожата, вятърът гали косите ти, а водната шир те поема в меките си прегръдки и ти усещаш, че си истински. Всичко неприятно остава някъде назад, назад и забравяш за миналото. Тук и сега съществува само настоящия момент на абсолютна наслада в това лято през зимата. Не мислиш дори за милите си приятели, които зъзнат в Европа, а ти си се размазал на плажа и медитираш свободен от матрицата.

Малки хътсове-къщурки и ресторантчета са наредени плътно по плажа и удоволствието в горещ февруарски ден е да се събудиш, да отвориш очи, да излезеш на плажа, да направиш любимите си упражнения и да се изкъпеш в морето след пълна релаксация. Някой спомена ли думата рай, че така ми се стори.

Първото нещо, което ме посрещна в Гоа, беше “парният чук” чилам, чилум или както и там да се произнася. Това е керамична лула като тръба, на чиито край се слага смесицата от обгорен тютюн и чарас – най-доброкачественият индийски хеш. Приготвянето за напушването е цял ритуал. Още от автогарата, след препускане с мотор из пътищата на Гоа, пристигнахме квартирата на сестра ми и там опитах за първи път да пуша чилум. След като си дръпнах няколко пъти, вече бях в един съвсем различен филм и след като ефектът на “парен чук” ми се поразмина, гигантично напушен продължих опознавателната си разходка.

Истинска красотичност. Навсякъде са пръснати махали от крещящо цветни вили в розово, електриково зелено, светло синьо и хотели в джунглата, нечовешки къщурки от тръстика покрай плажа, дъхави якро зелени храсти с оранжеви, червени, жълти цветя, ухилени индийци и още по засмени чужденци на мотори.

Стигнахме до място, което препоръчвам на абсолютно всеки, който попадне в Гоа. Става въпрос за “Juice центъра” в селото Сюелим, където за един лев си взимаш фреш или шейк и гарантирам нечленоразделни звуци на удоволствие. Тук предлагат най-необятното разнообразие от току-що изцедени сокове. Това е храната на бъдещето. Съчетанието на ананасов фреш, вода от диня и авокадо шейк е най-вкусното нещо на света, което съм пробвал до сега. Такова пречистващо и ободряващо усещане ти причиняват тези течни храни, че чак кожата ти реагира веднага и усещаш как “косъмът ти се заглажда”.

Не случайно тук се появява българска следа. Четирима българи въртят ресторант и обират овациите на европейците, които не могат да свикнат с брутално лютата индийска храна. “The place” е ресторант с добра енергия, поне така казваха преминаващите, докато приготвяхме заведението за отваряне. Българският ресторант в Гоа не е на плажа, както повечето локали в района. Намира се в спокоен оазис навътре в селцето Арамбол на 50-ина метра от водната шир и е истински ашрам на спокойствието и добрата кухня.

Цветелина Прекрасна и Ицо Сериозни действат по кухнята и традиционните български манджи, а Вита Вселенска и Дънди Усмивката посрещат гладни за храна и любов туристи и ги обсипват с българско гостоприемство и откритост. Те са яка комбина и много добре пасват на крилатите чужденци, които понякога пътуват вечер 30-40 километра с моторите си, за да си хапнат любимото “Телешко майоран” или таратор, мусака, а кюфтетата как плющят не е за разправяне. Бамбуковите пейки и маси са заели мястото си достойно до едно свещено дърво и хиндуистки басейн за измиване.

След преговори с местните, се позволи готвенето на месо в ресторанта, което е чисто светотатство, заради разположението до свещени за индийците дърво и басейн. Сега ресторантът цъфти и приема многобройни пътешественици откачалки от цял свят. Декориран е с даровете на морето, намерени по плажовете и снимки на България, закачени по палмите. Около “The place” се запознах с уникални откачалки, с които времето излетя като птица, пусната на свобода след живот в клетка.  Луд реалити сериал, тече през цялото време в тази превъзходна комуна от свежи агенти без ангажираност към изискванията на лудата ни цивилизованост. Повечето от тях работят като луди от пет до девет месеца. После “яхват метлата” и изкарват месеци по плажовете на Гоа. Някой яко експериментират с дрогите, други медитират, четат книжки и се грижат за личностното развитие, но всички са много любовни и приятни, случва се едно общуване, което няма шанс да се случи в европейските, американските или които и да е условия на модерния начин на живот.

Гоа постепенно се променя и сега е идеалният момент да поживее човек там зимните месеци. Правителството се опитва да оплеска малко нещата и постепенно да промени лицето на Гоа като място за party people. Политиците предпочитат да се освободят от откачалките, да ги натикат в миша дупка и да засилят курортно-скучноватата клиентела от германци и американци в пенсия. Нещо, което се случва навсякъде по света.

Не знам доколко това е добра идея, но полицията наистина идва в 11 вечерта и те принуждава да намалиш музиката или да си платиш глоба, ако искаш да трещиш цяла нощ. Това обаче прави възможна една от най-забавните игри тук – “Намери партито”. Наджасани младежи, яхват моторите и се впускат да открият нелегалните партита, които се организират някъде между плажовете, в частни къщи и веселбата продължава до ранни зори.

Разговорите, партитата, разходките, общуването с животните, любовните авантюри – всичко е за снимане. Особено по залез слънце, когато народът се изсипва на плажа и по свой начин изпраща грандиозното светило. Всичко става виолетово – морето, пясъка, кравите по плажа, хората около теб. Вървиш по пясъка към морето и изведнъж запяваш. Всичко наоколо изчезва. С босите си стъпала четеш информация, дадена директно от Земята, през теб текат потоци от енергия. Стигаш морето и вълните от блясък, с дантели по краищата, докосват пръстите на краката ти и после се стопяват обратно в светлината. Вълните пригласят с теб песента на всемира и това е моментът, в който си най-близо до просветлението. Дори нямаш нужда от практики за духовното израстване. Заживял си в свободата и усещаш всичко да се случва тук и сега. И щастието се излива в теб…

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

 

Споменът за махараджите в Удайпур

„Езерният град” – с това име ще запомня една от най-интересните точки в магичния щат на Индия Раджастан. Местата, които могат да се видят от туриста в Удайпур са безброй и едно от друго по-интересни. Няма да бъде пресилено да кажа, че за няколко дни се пренесох във времето на махараджите и когато си тръгнах, останах с чувството, че нещо от мен завинаги остана в един от най-романтичните градове на Индия.

Удайпур е красиво разположен по хълмове между живописни езера, заради които често го наричат „Венеция на Изтока”. Със сигурност ще спечели сърцето ви с необикновените си храмове, магнетични хора, изящни дворци, музеи, градини и колоритните си традиции. Намира се в Южен Раджастан и до него с лекота се стига от всички по-големи градове в Индия, включително от Делхи, Мумбай и Джайпур.
Той е главният град на Мевар - област, която дълги години е била владение на династия военизирани принцове, които никога не са паднали под ничие владичество. В краен случай с дипломатичност и хитрост са си извоювали положението на васали на великите мюсюлмански владетели, например. Владетелят на Мевар носел титлата "махарана", което ще рече махараджа, който никога не е губил битка. Последният техен потомък днес е богат собственик на една от най-големите хотелиерски вериги в света.

Усещане за разкош
Въпреки че понастоящем градът си е типично по индийски занемарен, разходката из Удайпур носи меланхоличния спомен за разгулния живот на махараджите - слонова кост, сребро, перли, диаманти, златни люлки, басейни с шампанско, дворцови клюки, гуляи. Това особено се усеща из туристическите атракции. А и от това бохемско време е останала и традицията на местните да използват цялата палитра развеселителни средства от хашиша на Шива до „банг ласи” – айрян смесен с екстракт от дърво с омайващи листа.
В деня на пристигането си в Удайпур попаднахме на мюсюлмански фестивал „Мохарам”. Не е лесно да се опише тази масова лудост, в която огромна тълпа мъже като разбесняло се море беше изпаднала в транс. Една част от участниците носеха на раменете си високи кули, украсени типично по индийски в най-ярките възможни цветове – розово, светлосиньо, лилаво, с лампички и бляскави новогодишни гирлянди. Оказа се, че тези кули символизират гробниците на 15 мюсюлмани, които са се молили със светеца Хюсеин преди векове на този ден, когато врагове на вярата са проникнали в джамията и са ги обезглавили. В тяхна чест млади момчета размахваха дървени мечове и виеха името на Хюсеин в транс. Тълпата мъкнеше огромните кули до езерото, където ги хвърляха във водата и продължаваха да крещят:”Ел Хюсейн! Ел Хюсейн! Ел Хюсейн” в шамански екстаз.

Бляскаво минало, необятно настояще
Удайпур, преведен от мевари – езикът на този район – значи „чист, излъчващ светлина” и наистина сградите са предимно бели или боядисан в светли цветове и при мъгла през зимните месеци излъчват мистично сияние. Архитектурата на Удайпур е невероятна плетеница от стълбища, врати и коридори, арки и ъгли, нестандартно разположени във всички посоки, водещи към етажи и покриви, повечето превърнати в ресторанти с гледка към езерата.
Градският дворец на Удайпур е една от най-известните забележителностите и се кипри на източния бряг на езерото Пичола. Той представлява внушителна поредица от палати, построени през различни години след 1559 г. Терасите на двореца предлагат панаромна гледка към Jag Niwas и Jag Mandir – замъци, построени на острови в езерото.
Главният вход представлява триаркова порта – Трипола, която е построена през 1725 г. След нея път води през серия от дворове, тераси, коридори и градини. Там се намира Suraj Gokhda – богато украсена платформа, където махараните на Мевар се появявали  в смутни времена, за да възстановят спокойствието на поданниците си. Mor-chowk (Дворът на пауните) е наречен така заради зашеметяващите мозайки от стъкло, които украсяват стените му. Има още няколко комплекса в това разкошно аристократично пространство като Dilkhush mahal, Sheesh mahal и Moti mahal, последото построено в памет на принцеса с незапомнена красота, която се отровила сама, за да спре кървавата битка между съперниците за ръката й. В двореца се пазят много картини, писания, мебели и прибори, които привличат вниманието на стотици туристи всеки ден.
Централният храм на града Jagdish Temple е задължителен за посещение. Ще ахнете от майсторството на строителите му. Построен е през 1651 от Махарана Джагат Сингх Ист и е забележителен пример на Индо-Арийската архитектура. По стените на основния храмов комплекс са изобразени сцени от индийската митология. В главната олтарна част през целия ден до късно вечерта или се пеят ритуални мантри, или се представят книги, или има сбирка на местния клуб по хиромантия, а местните се нижат като безкраен гердан, за да направят своята пуджа-молитва и да получат благословия от брамина-свещеника.

Градът на градините
Една от смайващите забележителности на града е мраморният бях дворец, построен в периода между 1743 -1746 на остров Jag Niwas на езерото Пичола като кралска резиденция. Днес той е един от най-луксозните хотели в света и до него се стига с лодка. Jag Mandir е друг остров на езерото Пичола, известен със своята градина. Шах Джахан, великия владетел построил Тадж Махал, е намерил убежище тук, когато въстанал срещу баща си.
Старата част на града е лабиринт от тесни улички със сгради, украсени в типичните за Раджастан плетеници, мрежи и арки. Bharatiya Lok Kala Mandal е музей на народното творчество, разположен непосредствено до водата на езерото Пичола. Всяка вечер от 19 часа там се организират представления на фолклорното изкуство в региона. Коронния номер на програмата е жена, която балансира девет съда за вода върху главата си и при цялата тази тежест успява да прави изящни танцови движения.
„Дворецът на мусоните” е разположен на висок хълм, заобиколен от планини, които са природен резерват с безброй видове животни и птици. В двореца са изобретили начин за събиране на дъждовна вода, така че тя да може да се ползва през цялата година.
Най-популярното място за изкарване на свободното време е площад Sukhadia. В центъра на кръговото движение има голям фонтан с три чучура, който е висок 21 метра и през нощта свети в различни цветове. През нощта тук се събират приятели и семейства, има музика, студени напитки и храна. За децата има малко влакче, както и лодки за разходка из езерото.
Градините, построени на брега на езерото Фатех Сагар имат красиви лотосови езера, мраморни беседки и фонтани с формата на слон, които се захранват с вода от езерото посредством водопроводна система. Всеки канал има свой отличителен звук, като съчетанието от всичките създава уникална релаксираща атмосфера в градината.
Слънчева обсерватория е разположена на остров на езерото Fatehsagar. Розова градина украсява източната страна на езерото Пичола. Библеотеката в градината разполага с колекция от антични ръкописи и книги. На същото това място има зоологическа градина с тигри, леопарди, газели чинкара, различни видове птици и много други диви животни. "Каменната градина", от която човек може да се наслади на великолепния залез над езерото Пичола и на панорамната гледка на стария град, допълва списъка на безбройните места за посещение в Удайпур. Невероятно вдъхновяващ е паркът, разположен в средата на езерото Fateh Sager, покриващ огромна територия от 41 акра с цветни градини и езеро с лилии.
Всичко в града говори за невероятната му история. Всяко ъгълче със сигурно може да разкаже случки, достойни за роман. Не случайно една от най-известните школи за миниатюри също е основана тук и в типичния си приказен стил са изрисувани повечето стени из града. Удайпур ще ви омагьоса, защото е истинско щастие човек да се потопи в този разкош от миналото и в тази неподправена автентичност от настоящето на Индия.

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

 

Випасана ще спаси света

Страдание и нещастие ни заливат непрекъснато и отвсякъде. Въпреки че информацията как да подобрим живота ни се излива от книги, филми, телевизионни предавания, семинари, йога студиа и рейки мастери ние сякаш оставаме в плен на нещастието и не можем да се освободим от него. Но изход от тази ситуация има! И това не е нова религия или Второто пришествие! Спасението се нарича Випассана.

През последното ми пътуване до Индия „случайно” попаднах на 10 дневен курс по Випасана. Обучението в тези дни подреди в едно цяло познанието, което бях събрал през годините и го осмисли. Изживяното по време на обучението ми разкри неподозирани дълбочини на мъдростта, която извира от самите нас, от усещанията на тялото ни и от силата на ума. Без помощта на гуру, без молитви, без денонощно мантруване, гладуване и изпадане в странни състояния стигнах до източниците на собственото си страдание и се научих как да се справям с тях.

От извора
Випасана е една от най-древните духовни практики на Индия, дадена на света от Гаутама Сакямуни – Буда. Тя няма нищо общо с организираната религия на будизма, а е чистото практическо ръководство за постигане на просветление, което самият Буда е преподавал. В продължение на десетилетия преди да напусне земното си тяло, той е давал на всеки, който е желаел тази техника, по начина, по който се преподава и днес.
200-300 години след Буда техниката попада в Бирма и 2500 години се запазва в чистия си вид.
След смъртта на Буда брамините и управляващите на Индия виждат реална опасност в нарастването на броя освободени от кръговрата на страданието и заблудата. Тогава те скриват практичната част от учението на Буда. Обожествяват самата личност Гаутама Сидхарта, написват се свещени текстове, към които се прибавят безброй тълкувания и практичната, великолепна мъдрост от опита на Буда се превръща в поредната религия.
Хората забравят за първоначалното предназначение на философията и практиката на Гаутама Сакямуни и възприемат паленето на благовония, принасяне на дарове и молитви към изображението, статуята на Буда, без да се стараят да развият качествата му в себе си. Въпреки тези събития традицията е била предавана от учител на ученик в Бирма през последните 2500 години и през 70-те години на 20 век светлината на Випассана отново заблестява с предишната си сила.

Завръщане към бъдещето
В средата на 20 век С.Н.Гоенка – индиец по произход, роден в Бирма, е имал щастието да попадне на курс по Випассана воден от Саяджи У Ба Кин. Освен, че заемал няколко високопоставени поста в управлението на Бирма, Саяджи У Ба Кин бил приемник на древната техника и продължавал да обучава стотици хора в International Meditation Centre (IMC), който работи и до днес.
14 години С.Н.Гоенка остава със своя учител и се подготвя за изпълнението на мисията си – да върне практиката в Индия и да я направи достояние на целия свят.
През 1969 година той се завръща в Индия и прави обучителен курс за своите близки. Те остават изключително доволни от резултата и привличат още желаещи да опитат Випассана. Така с увеличаването на заинтересованите се появява необходимост от построяване на център. През 1976 г. се появява и първият Випасана център в градчето Игатпури, наблизо до Мумбай. Оттогава С.Н.Гоенка неуморно преподава техниката.
Той е предал учението на десетки хиляди души в над 300 курса, организирани в Индия и други страни от Изтока и Запада. През 1982 г. започва да определя асистент-учители, които да му помагат да посрещне нарастващия интерес към медитационните курсове. Под негово ръководство са основани центрове за медитация в Индия, Съединените Щати, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Англия, Япония, Шри Ланка, Тайланд, Бирма, Непал и много други страни.

Към същността
Подходът на г-н Гоенка е изцяло несектантски. Затова учението му поражда широк отклик у хора от всички части на света, независимо от тяхното социално положение или религиозни убеждения.
Смисълът на цялата практика на Випассана е тренировка на съзнанието. Така, както използваме физически упражнения, за да заздравим тялото си, Випассана служи да се развие здраво съзнание. Да се освободим от причините за страданието и то не на интелектуално ниво, а чрез усещанията на тялото си. Веднъж изживени на физическо ниво, спокойствието и мъдростта се прехвърлят и в ежедневния ни живот и неусетно той се подрежда по хармоничен и естествен начин.
Курсът се състои от 10 дни, в които се спазват определени изисквания като пълно мълчание и избягване на контакт очи в очи. Медитациите са статични, всеки седи в удобна за него поза и е изцяло съсредоточен в усещанията на тялото си. За най-голям успех в техниката се изисква човек да остане напълно неподвижен поне за един час. През първите дни от курса се наблюдава дишането и усещанията, които възникват в областта на ноздрите и над горната устна. След като практикуващия е концентрирал ума си, започва реалната Випассана, в която се седи неподвижно, диша се абсолютно нормално и се наблюдават усещанията по тялото от върха на главата до петите и обратно. Каквото и усещане да възникне, от голямо значение е човек да остане равнодушен и да пренебрегне усещането като продължи да наблюдава други части на тялото си. Всички вътрешни проблеми, страхове, травматични изживявания, желания, отвращения изплуват като усещания по тялото. Когато не реагираме на тях и осъзнаем закона на вечната промяна, защото всичко идва, за да си отиде, ние ставаме все по-устойчиви към дразнения и в реалния живот. Най-силната страна на Випассана е, че по време на седенето, на медитирането, всеки изживява на практическо ниво проблемите и трудностите си и му се дава лесен, достъпен и невероятно ефективен начин да се освободи от страданието на емпирично ниво. Випассана отива отвъд интелектулизирането и четенето на духовни книжки, практиката дава достъпен и научнообоснован път да изкореним причините за нещастията си и да заживеем в лекота и пълнота – каквото е и предназначението на живота.
Тъй като техниката се е доказала като много ползотворна, изключително важно е тя да бъде запазена в първоначалната си, автентична форма. Випассана не се преподава с комерсиална цел, а се предлага на учениците безплатно. Никой, свързан с това учение, не получава никакво финансово възнаграждение.
Няма такси за курса, дори за храна и подслон не се заплаща. Всички разходи се покриват от хора, които са участвали в поне един курс, сами са изпитали благотворното действие на Випассана и желаят да дадат и на други възможността да се възползват от техниката. Не всеки оставя дарение, но всеки има възможността, ако желае, да остави дарение според възможностите си и то е необходимо само, за да може и някой друг да се възползва от Випассана.
Разбира се, резултатите идват постепенно чрез постоянна практика. Не би било реалистично да се очаква, че всички проблеми могат да бъдат разрешени за десет дни. За това време обаче, могат да се постигнат неочаквано добри резултати, ако медитиращият се придържа към инструкциите по време на курса. Продължителна практика носи и все по-добри резултати – човек премахва все повече от страданието си и се доближава до крайната цел на пълно освобождаване.

Нека всички същества бъдат щастливи
“Вместо да водим хората от една организирана религия в друга организирана религия”, казва г-н Гоенка, “би трябвало да се опитаме да ги водим от нещастието към щастието, от оковите към освобождението и от жестокостта към състраданието.”
Випассана се прилага в затвори с особен режим за опасни престъпници, в Индия се провеждат кратки курсове за ученици и студенти. Опитвали са я дзен-будисти, хиндуисти, йоги и всички са единодушни, че дава незабавни резултати. Извън всякаква догма и основана на философията на състраданието и любовта към всички същества Випассана реално би могла да спаси света ни от самоунищожението, към което стремително върви.

За желаещите да опитат Випассана се организира десетдневен курс в България от 15 до 26 септември 2009 г. За записване на курса ще намерите информация на http://www.bg.dhamma.org. Опитайте и няма да съжалявате!

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

 

Децата на Майка Индия

Индия е страна, в която повечето местни обитатели живеят на ръба на оцеляването. Нагласите на повечето западняци са негативни заради всеизвестната мизерия и мръсотия. Въпреки това никой не може да отрече, че духовното богатство на Индия поддържа баланса между доброто и злото на цялата планета. Много са религиите, вярванията, култовете и учителите, които съществуват и днес на територията на великолепна Индия. Те като цветен прашец разпръскват идеите за мир, благоденствие и състрадание по цялата Земя.

През последните четири години имах възможостта да посетя ашрамите на най-известните и големи просветлени в духовната топография на Индия. Впечатляващи са делата им и посланието, отправено към човечеството. Уникален е духът на толерантност и приемане на различните религии в огромна част от населението на Индия. По най-причудлив начин заедно с потресаващите контрасти между красиво и грозно, възвишено и зловонно, индийците са вплели есенцията от мъдростта на светците си в ежедневния живот. Можеш да срещнеш възхитителни чисти хора, които са наивни и весели като деца. Те може и да нямат изобилието, с което разполагаме ние, но винаги са готови да споделят с теб малкото, което имат.

Мата Бхарат
Древната Индия или както местните я наричат „Мата Бхарат”(Майка Индия) се е запазила в южните щати на страната. След идването на арийците на север на юг се оттеглят дравидите – същинските инду племена, които са „кореняците” на тази част от Азия. Те не са така силно ислямизирани, както индусите на север и това е огромен плюс в запазването на античната им култура и нравите им.
Няма как да не ви направи впечатление, че в Южна Индия и особено в щатите Керала и Карнатака повечето мъже носят поли. Тази дреха се нарича „льонги” и представлява нещо като голям чаршаф, който се увива около кръста и се засуква отпред на корема по специален начин. Носят го всички и млади, и стари. Изключително подходяща дреха за климата на района – горещ, влажен, вариращ от 25 градуса до 40 през цялата година. Следващият културен шок идва от мъже на всякаква възраст, които свободно и непринудено са държат за ръка, прегръщат се свободно по улиците, кафенетата, моторите и къде ли още не. Това може да са симпатични дедовци, които се подкрепят за ръчичка, може да са намахани шоколадови младежи, прегърнати през рамо, може и да са ученици, седнали един в друг. В първия момент ти става странно, но постепенно осъзнаваш, че няма нищо сексуално в тези отношения. В Индия личното пространство е непознато понятие. Първо, защото е пренаселено и второ, защото там разделението на мъже и жени е много силно. В крайна сметка кого да прегръщаш и докосваш като те удари хормона! А освен това почти всеки индиец, когато види западняк иска да си общува с него, да се снима, после може да се напъне нещо да ти продаде, нещо да ти разкаже! Обикновено повечето комуникации замират след въпросите: Как се казваш? и Откъде си?, а понякога общуването преминава в езика на жестовете, възгласите и най-вече смехът.

Истинското щастие
Най-щастливите индийци са тези, които не са се докоснали до западния модел на живот и измъчване в непрекъснато искане – на материални придобивки, на изживявания, на силни усещания. Индийците от малките селца, от забравените от Бога региони, имат блясък в очите, хилят се непрекъснато, като се побутват като деца и дори някой да се опита да те излъже, имаш усещането, че Макс или Мориц са завъртяли някоя беля, на която си станал жертва.
Извън туристическите забележителности, в малките селца, все още може да се усети неподправената мъдрост и благородство на индийците. Вървях пеша към едно от най-забележителните места в щата Карнатака – Хампи и по пътя попаднах на група деца, които си играеха като скачаха в един канал. Водата ги носеше до място с по-нисък бряг, там те излизаха от водата и търчаха към мястото за скачане, за да се цамбурнат отново. До тях една баба пасеше кози и гледаше хлапетиите как се забавляват във водата.
В момента, в който ме фиксираха, „малките шоколадчовци” веднага ме наобиколиха и започнаха да повтарят „скулпен”, „скулпен” с протегната ръчичка. Мина известно време, докато се сетя, че искат хемикал. Не искаха нито пари, нито бисквити, тези същества, които сигурно имат по един чифт потник и гащи, а дори нямаха обувки, искаха хемикал. Ако знаех, че ще ми поискат това, щях да изкупя книжарница и да им подаря на всеки. Стъписах се пред това тяхно желание.
Тоталното ми объркване продължи, защото те ме харесаха и решиха, че трябва да се изкъпя с тях. Наобиколиха ме и ме забутаха към канала. Като разбрах, какво са замислили, взех да се опъвам и да им казвам, че не искам. Не си представях да се гмурна в калната и съмнително мръсна вода. Обаче на индийците, независимо на каква възраст са, е много трудно да се откаже, а на децата съвсем. Затова послушно си оставих чантата на брега и се цамбурнах с тях в жабурняка.
Те обезумяха от щастие, заливаха се от смях, хвърляха се да ме прегръщат, да ми се катерят, да ме гъделичкат и тази радост ми се стори по-истинска от радостта на европейско дете пред новата си играчка. Освен всичко останало, като поизсъхнахме на слънцето, бабата с козите се приближи към нас и извади от торбата си вестник, разтвори го и там имаше обикновен сварен бял ориз. Тя го раздели за всички дечурлиги, включително и на мен. Разбирате, че не прие отказа ми и трябваше да изям моята част. Благодарих им и продължих пътя си през бедни села, където хора живеят ден за ден в неумолима бедност, перат прането си като го търкат в пръстения праг на къщата си, същите тези хора, които ядат само ориз дни наред, тези мургави, измърляни, но чисти по душа индийци, ме накараха да осъзная, колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Освободиха ме веднъж завинаги от западния модел да искам непрекъснато и благодарение на тях сега зная какво е истинско щастие.

Танцуващото цвете в хаоса
Прекрасно е, че индийките не се отказват от националната им дреха сари, а си я носят за всякакви случаи – в ежедневието, на сватба, за голям празник. Сигурен съм, че няма такива багри никъде другаде по света. В първия момент съчетанието на отровно зелено, светло синьо, жълто и виолетово с позлата ти се струва прекалено. Но с времето този кич започва да ти изглежда прекрасен и ти липсва ужасно като пристигнеш в сиво, бежово, дънковата Европа.
В Индия мирно съжителстват всички познати религии на планетата. На един площад може да видиш джамия, готическа катедрала и храм посветен на Шива. Мюсюлманите ходят при индуистки духовни учители, шиваисти посещават ислямски суфии. Колкото и абсурдни, и налудничави да са някои от вярванията им, колкото и да живеят мизерно, те са много по духовни и благородни от нас. Ние сме механизирали нашия свят! Обсипваме се с джунджурии, презадоволяваме се и въпреки това сме дълбоко нещастни, защото сме прекъснали всякаква връзка с природните сили и животът ни е загубил свещеността си. В Индия всичко е свещено – дърветата, животните, водопадите и т.н.
Освен това медиите им са уникални. По телевизионните канали текат сериали, посветени на героите от митологията им, 24 часови канали предлагат хитове от Боливуд, а други показват някой от многобройните им духовни водачи – гуру да си припява нещо пред въодушевена публика или попаднах даже на концерт на стадион, където всички се бяха понесли в освободен танц.
Освен това във вестниците им наред с новините и трагедиите задължително има статия, свързана с вътрешния мир на душата, с медитация, с работа върху личностното израстване или направо си има колонка на местния гуру. В тази, на която попаднах, се говореше как ограничаваме съществуването си с мисли за минало и бъдеще. Затъваме в притеснение за извършени грешки и мечтаем за по-добър живот, като абсолютно забравяме да живеем в настоящето тук и сега. А само така ще си припомним истинския вкус на живота.
Всичко около теб в Индия предразполага да се замислиш за смисъла на живота, всичко те вдъхновява да откриеш празника в него... да откриеш танцуващото цвете в хаоса на света.

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

 

Долината на петстотинте храма

Хампи изненадва дори и най-подготвения за чудесата на Индия пътешественик. Тук оставаш с отворена от изненада уста през всичките дни от престоя си. А когато потегляш обратно, имаш чувството, че не си видял всичко и ти се иска да се завърнеш отново и отново.
Само въображението може да поеме и осмисли едно от най-интересните места в Южна Индия. Толкова много има за гледане и обикаляне тук, че ти се завива свят. Древната легенда разказва, че Хампи е родното място на бог Хануман, а през 15 век това кътче е било столица на приказната империя Виджаянагар. Виджая значи победа, а нагар – място. Хампи е абсолютният победител в личната ми класация за забележителностите на Индия и пожелавам на всеки да изживее магичния реализъм, който лъха от всяко ъгълче там.

Далече, далече...
Ако за начало припалим машината на времето и се върнем назад към 15 век ще попаднем в света на Шехерезада и приказките, които е разказвала 1001 нощи. През този период Хампи е столицата на една от най-големите и могъщи по онова време империи в света. Пред нас щеше на киломентри да се разгърне удивителният свят на световен център на търговия, култура, религии, духовен живот и обмен.
Най-бурен разцвет Виджаянагар достига по времето на цар Кришнадеварая, който бил особено мъдър и образован владетел, радетел на изкуствата и науките. Империята просъществувала с четири династии и 23 владетели. Столицата се е простирала на площ от 25 кв.км. В най-бедните години владетелят е имал 500 жени, в изобилните до 12 000.
Това, което е останало днес от целия този блясък, са опустели дворци и храмове на една могъща империя, простирала се през Средните векове от Бенгалския залив чак до Шри Ланка. Ограбен и опустошен от мюсюлманските султани през 1546 г. Хампи е разположен по южния бряг на река Тунгабхадра. Тук из долината са пръснати над 500 храма и дворци. Хампи е град паметник, включен през 1986 г. от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство на човечеството. Съчетанието на извънземен пейзаж, мащабен комплекс от храмове и храмови подкомплекси, свещената река и удивителните хора, които се събират тук правят мястото единствено по рода си за целия свят.
В момента Хампи е малко селце с население 1500 души, които живеят от просия и с каквото намерят. А на Шиваратри се събират хиляди богомолци на поклонение в храма Вирупакша, едно от най-светите места в цяла Индия, посветено на Шива. Дори и на всяко дете по света вече е известен Тадж Махал и съвършената му красота. За Хампи може и да не сте чували, но тази тайнственост е част от изживяването.
Тук ще попаднете в безвремието и причудливата игра на земните стихии с прословутата индийска духовност. С такъв размах и мащабност не може да се похвали и Тадж Махал, въпреки че повечето забележителности на Хампи са в руини, атмосферата е магична. Когато се появят очертанията на древната столица в маранята, портал на времето се отваря пред теб, след като преминеш през него, вратите му тежко се захлопват и попадаш в истинско безвремие, отпускаш се и се наслаждаваш на величието на човека и Бог.

Изобилие в мизерията
Природата е надарила това късче от Индия с достатъчно вода, за да се превърне в бълбукащ оазис на живота от незапомнени времена. Наколко километра преди свещения град съзираш нахвърляни небрежно огромни камъни и причудливи скалисти образувания. Имаш чувството, че огромни великани са си играли да подреждат отломъците на купчинки и хълмове. А от време на време в пристъпи на ярост, са ги мятали на всички страни.
Португалски пътешественик от 15 век пише в записките си, че такъв разкош и удивително съчетание на природа и архитектура не е виждал никъде по света. Според местната легенда самият бог маймуна Хануман запокитил огромните гранитни блокове в началото на долината. И до днес те си стоят и са първото нещо, от което ти спира дъха и зениците ти се уголемяват от изненада. Като оставим настрана митовете, разположението на Хампи се оказва наистина стратегическо. На юг градът е защитен от водите на свещената река, а останалите му три страни от непристъпни скалисти планини.
От туристическа гледна точка три са основните райони за разглеждане. Матанга Хил и околностите на съвременното градче, руините на двореца на императора на 5 км от къщите за гости от едната страна на реката и древните храмове на Хануман и Лакшми на другия бряг на реката.

Изгрев на Матанга Хил
Ако искате да се насладите на цялата красота на долината, най-добре е да се изкачите на възвишението Матанга Хил по време на изгрева, преди жегата да е станала разтопяваща. Гледката спира думите, мислите, тревогите и дава възможност да се види от високо устройството на древната столица. Тъкмо да се ориентирате. На изток се откроява величествената осанка на пирамидалната кула гопура, построена на входа на храма Вирупакша. Вляво е храмът на Кришна, построен през 1515 г. От причи поглед дългата му колонада изглежда погълната от банановите плантации и захарната тръстиха. На североизток се издига храмът Витхала, един от най-древните и богато украсени в цялата долина. Той е посветен на бога Вишну и е считан за истински шедьовър на индийската архитектура. Там ще откриете уникалните 56 гранитни музикални колони. Когато бъдат почукани, те започват да вибрират и произвеждат нотни тонове. Пазачът ни демонстрира как колоните свирят и ни разказа подробности за светилището на Гаруда, разположено в централната част на храма. Това е огромна гранитна канара, издялана под формата на колесница, теглена от два слона. Въпреки циклопските си размери колелата на колесницата, също от камък, могат лесно да бъдат завъртени около оста им – доказателство за невижданото майсторство на древните индийски скулптори.
Минавайки през дворцовата част се стига до Баните на кралиците – басейн с впечатляващи размери, който по времето на охолните и безгрижни дни пълнели с вода и благоухания. Преди столетия според записките на португалския пътешественик Фернау Наниш в двореца всичко тънело в злато и сребро. Разхождайки се из запустелите коридори, човек сякаш все още чува глъчта на държанките, които нощем излизали пред вратите си, за да спечелят благоразположението на краля. А самият той се разхождал с огромна воалиера, предпазваща го от комарите, цялата изтъкана от сребърни нишки, разбира се. Кралят я поставял върху главата на държанката, която трябвало да посети господаря в покоите му през нощта.

Съвременната приказка
От самото днешно градче Хампи в спомените ми изникват сцени с оживени улици, пълни храмове, фойерверки от цветове, звуци и народности, които създават нечуван житейски кипеж. Улиците са широки, древни булеварди, опасани по края с каменни навеси, където странниците от чужди земи могат да отдъхнат на сянка и да се освежат. Хората са силни, красиви, щедри, жадни за знания. Те черпят с пълни шепи от удоволствията и чудесата, които земята и духът са скрили за търсачите. Почтени са, смели са, обличат се изящно в меки тъкани и ярки багри, отразяващи спектъра на видимата светлина, а очите им – и на невидимата.
Трудно е да се предаде усещането и изобилието от гледки и изживявания, които предлага Хампи. То трябва да се види и всеки да изживее своя филм в него. Моят беше като съвременна приказка и продължавам да го живея всеки път, когато се връщам там и това е по-силно от мен. Ще стане по-силно и от вас сигурен съм. Хампи се намира в щата Карнатака на една нощ с влак от Бангалор. Пристига се в Хоспет и оттам с рикша се стига до древния град. Останалото е урок по интуиция и безстрашие.

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

Прегърни света

Шри Мата Амританандамайи Деви - Амма "Прегръщащата светица" е една от най-известните жени гуру в Индия. Макар и да говори само родния си език малаялам тя вече е известна по целия свят с прегръдката, която дарява на всеки, пожелал да се срещне с нея. Броят на последователите на Амританандамай дотолкова е нараснал, че в Индия и по света те са разпръснати в 20 ашрама; в Европа съществуват т.нар.Домове или Центрове на Амрита. И едните, и другите се прекланят пред "чудесата" и "божествените знамения", с които е изпълнен жизненият път на тяхната гуру, и вярват, че още през младежките си години тя е изпадала в екстатични състояния чрез пеене и танци, получавала е видения и се е съединявала с Кришна. И не само това.

Последователите изтъкват още и факта, че Амма е успяла чрез отдалечаване от света, пълно въздържание от храна и сън плюс медитация да осъществи така желаното сливане с Всемирната Божествена Майка. Днес, в резултат на това събитие, тя носи тази енергия, а последователите и семейството й твърдят, че предава дара на изживяното(даршан), като прегръща всяка търсеща душа, дошла да я посети.

31 декември 2010 г. 23.50 ч. Индийският щат Керала. Брегът на Индийския океан. Амритапури - ашрамът на Шри Мата Амританандамаи Деви - Амма.
Огромната зала, пълна с поне хиляда последователи на индийската светица, е затаила дъх и слуша посланието на тази велика жена за идващата година. Тя говори за това как сме се изгубили в желанията си за власт и пари, как сме се отклонили от божествения път на реализацията, как сме затънали в религиозни и етнически конфликти, а истината е много проста и е на една ръка разстояние. Тя се крие в осъзнаването на божествения ни произход и изпълването на съществуването ни със състрадание и безусловна любов. Това прави живота пълен с радост и хармония. Няколко минути преди полунощ Амма призовава всички присъстващи да се съсредоточим и да изпратим лъч енергия, който да обхване цялата Земя и да събуди човечеството от неговия самоунищожителен сън.
В този момент усетих как концентрацията на присъстващите стана физически осезаема. Въпреки че в залата имаше хиляди души, всички утихнаха в свещено мълчание и медитативно вътрешно спокойствие, всеки по свой начин изпращаше светла енергия до своите роднини, близки, приятели и врагове, до всички живи същества на планетата с надежда за съзнателно развитие, с послание за мир и разбирателство.
В минутата, когато 2011 г. настъпи, на плажа до ашрама подпийналите индуси започнаха да крещят "Happy New Year", последвани от нечленоразделни крясъци и после за няколко минути неистови вопли раздираха въздуха, в тотален разрез с блаженото спокойствие на медитиращите в залата. Разбира се, разгърмяха се пиратки и фойерверки и изведнъж ни в клин ни в ръкав купонджиите пуснаха до дупка безумен диско ремикс на добре познатата песен на Таркан "Шакадъм, Шакадъм". Въпреки бруталните викове, пукотевицата и абсурдните трели на турския чалгар, никой в залата не помръдна, а все така концентрирано заедно с всички останали пращаше своята светла енергия по света.
В този момент очите ми се напълниха със сълзи от радост и се усмихнах широко. Помислих си, че чудото е възможно, че има души, които могат да помогнат на този страдащ свят да се освободи от болката и мъките! Този контраст на тишината и състраданието в сърцата на молещите се и врявата на пияните на плажа много добре илюстрира двата противоположни начина на живот в съвременния ни свят. И щом хиляди хора, вдъхновени от силата на индийката Амма, могат да слеят сърцата си в едно на фона на безумството на пияндетата на плажа, значи "има шанс за мира".
След няколко минути Амма взе микрофона и благодари на всички, които се включиха в това уникално преживяване и след това покани присъстващите за прегръдка. Това беше най-невероятната Нова година, която съм имал в живота си и тогава се изпълних с надежда и увереност, че колкото и да будят противоречиви реакции гурута като Амма трябва да продължават своята дейност и работа и вече съм сигурен, че благодарение на тези святи хора, каквото и да се говори за тях, какъвто и бизнес да представляват ашрамите, гуру бизнесът би могъл да помогне да се пробудим и от цялото си сърце и душа благодарих на Амма и отидох да я прегърна и аз.

Даршан от Амма
Почти без изключение духовните водачи на Индия учат последователите си да реализират божественото у себе си. Те смятат, че сме заменили Бог в нас със стремеж към външни неща като кариера, банкови сметки, къщи, коли или секс, например. Време е да осъзнаем, че желанията са ненаситни. Нещо от тях винаги остава неудовлетворено и това ни държи нещастни. Само като преодолеем непрестанните желания, дребнавостта, завистта, страха, чувството за вина и срама и се отворим за безграничните ни възможности като човешки същества, можем да се издигнем на ново ниво на съществуване.
Що се отнася до учението на Амма, то е основано главно на философията на Адвайта Веданта(чист монизъм) и на практиката на Бхакти Йога (т.е. на духовно послушание, поклонение, отдаване на едно божество). Гуруто препоръчва на своите последователи да следват пътя на себеотдаването и състраданието, благодарение на който човек би достигнал до най-дълбоките истини. Само като осъзнаеш кой си ти, каква е мисията ти на тази Земя, ти можеш да изживееш достойно дните си във физическия свят. Чрез постигане на себереализация първо на чисто социално и икономическо ниво, след това на дълбоко духовно ниво, човек достига пълнотата на съществуването – искреното щастие, радост и хармония.
Това, което отличава Шри Амританандамаи Деви (Амма) от останалите гуру е, фактът, че тя се среща с всеки по отделно в реално физическо докосване - прегръдка. Амма е изключително силен източник на състрадание и духовност. В нея живее Божествената Любов. Историята й е свещена, колкото и приказката за Буда. След прегръдка с нея – даршан, много хора изживяват моменти на божествена благодат, други се лекуват и подмладява, трети се освобождават от лоша карма, четвърти осъзнават предназначението си в живота.
Амма е постигнала просветлнето съзнание, което на санскрит се нарича Самадхи още в детството си и оттогава се отдава в служба на човечеството. Сега с тази сила прегръща хората и света, и е опора на страдащите. Когато не живее в ашрама Амритапури в щата Керала Южна Индия, тя пътува из цяла Индия и по света, за да носи посланието за духовен живот и да служи на доброто.
Според нея единственият изход към спасение в този разкъсван от болка и страдание свят, е да постигнем вътрешен мир, всеки по отделно и тогава ще настъпи мир и в света. Ще заживеем в ЕДИН СВЯТ, където всички конфликти са разрешени, а думите доброта, мъдрост, любов, истина, правда и добродетел не се приемат за сектантски залитания, а са основни принципи на живота.

Душевен мир
Ашрамът на Амма е удивително място, в което се спазват всички условия за светъл и смислен живот. Освен молитви, мантруване, медитация, съзерцание, йога, пеене на свещени песни (баджани) и доброволен труд тук има магазин за екологично чисти продукти, в който научих за невероятни технологии, с които може да се промени изцяло домакинството и да го направи напълно безвредно за планетата ни. В "зеленото магазинче" се продава от пудра за миене на чинии, направена от пепел, карамфил, канела и сапунени ядки до житни поници, стрити на прах, които съдържат 23 от най-необходимите аминокисилини за човека и 90% хлорофил, който изгражда клетките. И това е само една много малка част от предлаганите продукти и екологично чисти технологии.
Ашрамът на Ама е едно от малкото места в Индия, в които се рециклира боклука. Като участваш един път в тази операция, част от доброволния труд – сева, осъзнаваш какво причиняваме на Земята, като изхвърляме безразборно боклука си. От този момент нататък, дори и да не получиш просветление, започваш да си организираш разделно събиране на боклука. Екип на фондацията на Амма развива уникална хуманитарна дейност и помага не само на индусите, а праща помощи и на пострадалите в Япония и на гладуващите в Африка.
Амма е изпълнена със състрадание към всяка душа на планетата. Тя казва за себе си: "Аз съм Бог, но и вие сте Бог, но все още не сте го разбрали. Аз ви водя по този път на себереализацията. Отпуснете се в него и спрете да се тревожите, да се обвинявате, вие сте прекрасни деца на Божествената майка и има кой да се погрижи за вас. Живейте просто и работете за вътрешния си мир и отворете сърцето си като небето. Повярвайте във вътрешната си сила и това ще ви направи свободни."

За Амма могат да се напишат книги, толкова всеобхватна е и духовната и практическата й дейност и за заинтригуваните повече подробности ще намерите на www.amritapuri.org и www.amma.org. Гледайте и прекрасния филм на режисьора Ян Конен "Даршан" – знаете къде да го намерите, няма защо да ви учим и ще се потопите в света на един свят жител на планетата ни.

 

За повече подробности и информация:
Георги Христов, georgi.datravel@gmail.com, 0896233169
GLOBE TRAVEL - туроператор, лиценз PKK- 01- 05880

Движенията на Духа

20 февруари 2012 г. Южна Индия. Щатът Керала. Крайбрежието Малабар. Околностите на град Каннур. Намирам се в кулминацията на местния фестивал Тейям в магичен xиндуистки храм, с типичните за Керала стотици свещи навсякъде по олтарите. В ушите ми кънтят взривяващи ритми на барабани и пред мен приказни същества в разкошни костюми са изпаднали в транс и разместват времето и пространството. Музиката на барабаните и движенията на маскираните вкарват и мен в истински транс. Всичко около мен замръзва в стоп кадър и в един момент усещам как ми се подкосяват краката и за малко да тупна на земята, но се хванах за фотоапарата и започнах да снимам като луд.
Умът ми напълно се е изключил и след малко спрях дори и да снимам и с цялото си сърце и душа се гмурнах в свещенодействието. Герои от божествената история на Индия, облечени в пищни костюми, оживяват пред погледа ми. Енергията от ритуалите е на много високо ниво и човек се чувства напушен, без да е пушил, щастлив и пиян, без да е пил. Застивам в ембрионална поза, клекнал на земята, и съзерцавам мистерията, която се разиграва пред мен.
Ритъмът и причудливите движения на богинята Кали пречистват демоните вътре в мен. Вече съм сигурен, че в тези храмчета-пагоди на Керала Шива и Вишну, както и цялото им царско войнство, слизат от небесата в Рая на Земята – Малабар и предават на човечеството своите вечни послания за чистота, за свобода и неограничена сила.
Зашеметен съм от един образ на ШиваКали, която застава пред своя олтар и започва да пее старинна песен, с необикновен глас, идващ някъде от корема на човека, но и от утробата на Земята. Тази мелодия, самите думи идват от древността, но от една много по-дълбока древност, която умът ни може да си представи. Съвсем различно време, когато Боговете са участвали в живота на човечеството и движенията на Духа са били по-осезаеми и чудесата са били ежедневие. За едно денонощие попаднах на древен автентичен празник на Духа и се докоснах до транса по неповторим начин, без помощни средства – синтетични или натурални. Това състояние така заживя в мен и ме държи все още толкова силно, че след няколко дни отивам на Тейям отново!

Какво е Тейям?
Това е народен ритуал в едно единствено място на Земята и се е запазил от най-дълбока древност. Традицията и досега се изпълнява като ритуал и не се показва като туристическа атракция. Нещо като нестинарството е, но се е запазило живо и оцелява през времето, като се вплита в агресивната религия, но е по-старо от нея. По време на Тейям, облеченият в причудлив костюм и гениално гримиран човек загубва своята индивидуалност, освобождава се от човешкото и след специална „пуджа“ – молитва, му се слага специална корона и определено Божество слиза в тялото и започва да въздейства на материалния свят. На живо е потресаващо усещане!
Фестивалът тече 5 месеца! От края на декември до края на май и се провежда в различни храмове около града Каннур. Не е лесно да се намери и ви съветвам да се свържете с Куриен от къща за гости „Costa Malabari“. Той е спец в настаняването и изхранването, както и знае повече за Тейям от всеки друг в Индия, защото научно го е изследвал и е участвал в написването на една от малкото книги за това тържество на Духа.
Куриен, освен че ни настани, нахрани като Богове, ми разказа много за историята на Тейям. Мястото, където се случва това „транс парти“ и най-вече местността около е неописуемо красиво, истински рай. Боговете знаят къде да слизат. В Рая на Земята, разбира се!
Пищна и разточителна е церемонията на тази древна форма шаманизъм . Никой не знае от къде се е появила. Едно нещо е ясно, Тейям е съществувал и преди индуизма, защото нормално в индуистките храмове се носят като дар цветя и плодове, а за Тейям приношенията са сушена риба и алкохол. Това е по-характерно за племенните религии от хълмовете на Уестърн Гатс.
Думата Тейям значи в езика на Керала – Бог.
Едно удачно предположение на учените е, че се е появило в хълмовете на Уайанад – във вътрешността, джунглата на Керала. От там племената донесли културата си на крайбрежието, после Индуизмът дошъл и разделил хората на четири касти. Вярва се, че когато човек слага короната си, индивидуалното се отделя и в тялото слиза да общува с хората Бог. Във фестивалните дни това продължава от 12 до 18 часа. Това чудо не се изучава никъде, няма училище, което да те обучава как да го правиш, предава се от поколение на поколение.
Тейям се е показвал само от ниската каста на работниците. В нея има 150 суб касти и от тях само 12 могат да правят ритуала. Трябва да си роден в определено семейство за да си богопомазан. Няма никакво писмено свидетелство за фестивала, няма книга, която да ти каже какво да правиш, ако не си в тази каста, ако не си роден в такова семейство нямаш изобщо право да се занимаваш с него. Синът го учи от баща си или от чичо си и само мъжете могат да го изпълняват, включително и женските божества са мъже.
Има 450 различни персонажи, но най вече са Вишну и Шива, като най-викана и пресъздавана е Кали. Тя е почитана и преди Индуизма като Майка на Земята, Богиня на Благосъстоянието.
Кали в представите на западния свят жестока и страшна, с черепи и оплезен език, окървавена убийца, но тя всъщност не е опасна за човека, тя се разправя само с демоните в нас. В някой от сцените на Тейам Кали се сражава с демона Тадига, който праща болести на човечеството. Тя предпазва от нападения на низшите същности, които обичат да ни взимат енергията и да се гаврят с живота ни. Тя може да разрешава проблемите на жените и затова на фестивала 90 процента, които идват за благословения и търсят разрешение на проблемите си са жени.

Пречистващата сила на ритуала!
Трябва човек на живо да присъства на Тейям, в текст е трудно да се предаде усещането да си в място на силна концентрация на енергия, пречистващата сила на природата в стихиите на огъня, въздуха и водата. По двора на храма се събират групички от индийци и Тейям в образа на ШиваКали танцува, изключително модерно между впрочем, като от проект на съвременен хореограф, а на всичкото отгоре тя/той е в транс и това се вижда и с невъоръжено око. Около нея фучи зурла и трещят барабани. Има огньове навсякъде. Цялото пространство е като презаредено и направо пука и пращи енергията. Неописуемо е, какво пространство отварят тези ритуали, където може човек скромничко да се вмести и да си очисти негативите и лошата карма. След като е изпаднал в транса и благословил и очистил всички присъстващи Тейям сяда на едно столче пред храма и се нарежда опашка от индийци. Той с променен басов глас им отговаря на въпросите, проповядва и се смее по супер специален начин, който сякаш ти отваря фонтанелата. Какви са щастливци местните, да имат местен съветник и шаман, да ги посъветва и те идват отдадено и предано, като послушни деца да го разпитат, да го докоснат и всички си тръгват усмихнати и успокоени.
Персонажите се редуват цяла нощ и след ШиваКали излиза друг. Всеки си има свой собствен ритъм на барабаните, начин на танцуване и олтарче в храма. С меч съсичат проблемите и неволите на събралите се хора и племето. Някои от трансърите маркират и се вижда, че са просто продължители на традицията, но уникалните костюми и атмосферата оправдават всичко.
Освен свещенодействието и съветите, брамините от храма, където се разиграва мистерията, раздават безплатна храна и чай за всички. Кажете ми за друго място по света, където ще видите такова нещо. В страната, където бедността и глада са навсякъде, в хората остава пространство и желание не само да пазят уникални си обичаи живи, но и да раздават безплатна храна. Обикновено по нашите фестивали има сергии с кюфтаци и бира, а тук ти подават оризче, сварен фасул, някакво люто сосче и масала чай.
Седнал съм на една каменна пейка встрани от тарапаната, пийвам си чайче и благодаря за всичко в живота си. Последните следи от нощта по небето се разкъсват и изгрява слънцето. Индусите запалват огромни огньове за пречистване и барабаните забумтяват като огъня, Божеството е в тотален транс – танцува и благославя. Аз си сърбам чай и в мен е тихо, спокойно и няколко сълзи се стичат от блестящите ми щастливи очи. С тях изтича вътрешното напрежение, изтичат любовната мъка, разочарованието от приятелите, притесненията, всичко което ми пречи да живея добре. Тук и сега в тази Невероятна Индия осезателно усещам собственото си присъствие на 100 процента и благодаря, че имах късмета да видя и изживея този транс.